светът й е все по-цветен и вълнуващ.
Днешната ни мисия беше да отидем да берем череши в пълен фамилен състав - с леля и батко.
Щом разбра, че ще ходим на лозе, първата грижа на Мая беше да вземе лейката.
Казахме "чао" на Ради и я оставихме да хапва каша с баба.
***
Самото бране на череши мина бързо за Мая и почти незабелязано.
Не успяхме да я накараме да хапне дори една черешка, но пък й хареса да разнася кофата насам-натам.
Голямата веселба настана, когато получи по-малка кофа и започна да прехвърля в нея.
***
Но нито черешите, нито ягодите бяха в състояние да засенчат най-голямата радост - да полива с лейката... при това пълна с истинска вода.
Ако светът беше едно справедливо място, при следващото ходене баба и дядо щяха да намерят още много нови пораснали плочки... след цялото старание на Мая да ги полива.
Единственото, което беше в състояние да накара Мая да пощади поне малко водата, беше люлката.
***
И понеже вече е почти на 2... и правим опити да се приспиваме с приказка-стихотворение за Охлю Бохлю
("-Охлю, мили, хей, здравей! Що се случи с тебе, брей?! Покрива си да поправиш, леле, сигурно си знаеш, че дупка зейнала е там, но няма да се справиш сам!
- Каква беда ме сполетя, да бе видяла как летя! Бързах, хлъзнах се по склона, дори счупих си балкона!")
та нямаше как да не потърсим истински охлюв и да ги запознаем с Мая.
Специално за нея, леля откри най-големия наоколо :)
***
Час и половина на лозе - и сега всички спят следобеден сън :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар