Тази седмица ще играем с домашен куклен театър

Още преди да се родят Мая и Ради, бях нетърпелива да ги водим на куклен театър.

Две години по-късно.. не знам дали не им е рано.

Затова реших да ги изпробвам в контролирана домашна среда :)

С други думи - двете с Ради днес положихме основите на нашия първи домашен куклен театър. И вече нямаме търпение да видим как ще реагира Мая, когато довечера се прибере вкъщи от игри с баба и дядо.

***
Всичко започна... ехеее... през декември, когато бебетата получиха един разкошен подарък - кукли-животни за пръстите на ръката. Докато измисля какви приказки да разкажа с тях, Мая вече беше започнала да ги готви в тенджерките си. Видяло се е, че няма да е вегетарианка.

***
Идеята за кукления театър обаче се появи вчера, след като се прибрахме от разходка до София. Там Мая и Ради получиха не само внимание и игри, но и... подаръци. А единият от тях дойде с кутия, която беше перфектна за малък театър с декемврийските ни кукли за пръсти.

Разбира се, всичко е много лесно и се случи само с едно прекъсване за хранене на Ради.

Изрязах една дупка в гърба на кутията, облепих с цветна хартия, изрязах различни цветни формички. Направих и първите декори - къща и дърво, на гърба на които е залепена по половин клечка за зъби. Тя се забива в пробита с игла дупка на "сцената".

Сега ни остава само да намерим всички кукли, които Мая е прибрала къде ли не, да измислим истории и да правим нови декори :)

Къща за Маша с подръчни материали :)

Какво по-"забавно" от това

една почти безсънна нощ

да премине в 

"Да направим къща на Маша, заедно с двете бебета"?

Ако бяха малко по-търпеливи, щяхме да наблегнем на детайлите :)

За къщата преустроихме кухненския шкаф. 

Преди обяд, щом заспа Ради, с Мая започнахме работа по вратата и прозореца.

После се появиха и финалните щрихи по тях...

Няколко минути по-късно Ради също се присъедини към отбора.

Преминахме към сглобяването на къщата, като започнахме с поставянето на настилка.

Възползвах се, докато Мая обядва на стола, и довърших.

На финала... за ужас на Мая, Ради се протегна, грабна къщата и я дръпна... за щастие, успях да се намеся, преди да падне :D 

И накрая - къщата най-после отиде при Мая :)

"Хайде, Мая, да оставим къщата и да поспим малко"...

... отказахме се от следобедния сън и продължаваме да играем.

Сега очаквам Мая да сервира следобеден чай на Маша...

"Ради, изплези се"

С тази невинна реплика комуникацията с най-малката дама вкъщи премина на съвсем друго ниво.

Всичко се случи преди 2 дни, когато Ради гледаше дядо, по нейния си сериозен начин.

Той реши да я разсмее и се изплези.

А тя взе, че му отвърна.

После толкова й хареса, че не можеше да се спре.

***
По-късно, докато вечеряхме, решихме да покажем новото умение.

"Ради, изплези се... Ради, хайде де... изплези се."

Тц.

Ради гледа сериозно и не ще.

Двамата с Вили обаче не се отказваме - седим край нея и не спираме да се плезим.

Опитваме се да привлечем и Мая към каузата.

"Мая, изплези се... Мая, хайде де... изплези се."

Тц.

Мая ни гледа и се хили.

На 4-тото подканяне замахва към нас, кокетно с пръстче, което трябва да значи отказ. И за всеки случай добавя "Не, не, не".

Пет минути по-късно:

ние не сме се отказали да се плезим.

Ради най-после ни дава широка усмивка и...

... опа... вади езиче.

Щастлива е.

Не спира да ни се плези.

Включва се и Мая.

В един момент всички седим край масата на вечеря и взаимно се плезим.

***
Вчера плезенето продължи.

Вече официално общуваме с големия малък човек

(на който преди седмица му излязоха първите 2 зъба и днес за първи път успя да ме ухапе :).

Любов е, когато...

... след дълъг "празничен" ден с две бебета,

които са решили да се състезават кое е по-по-най-неспящо и пищящо,

той се прибере с букет от свежи зелени кенчета безалкохолна бира :)

Честит 8-ми март.

"Няма, няма, няма, няма" или историята за две бебета и Баба Марта

Вече минава полунощ.

Ради заспа преди 10 минути и мога да кажа -

в момента всички спят.

Снощи историята беше различна -

по това време Мая, изпълнена с енергия, сипваше "чай" във всички нейни чашки,

разпределяше "манджа" във всичките си чинийки и,

най-важното,

непрекъснато даваше на Ради да опитва с вече класическото "Какооо".

Не мога да повярвам, че някой ден ще настъпи моментът, в който Мая ще разбере, че всъщност каката в семейството не е Ради... 

И така - снощи по това време Мая беше пълна с енергия, а на Ради взе да й се доспива.

Докато я преобувах, започна да плаче.

На момента Мая дойде до нея, започна да я милва по челцето и настоятелно да повтаря

"Няма, няма, няма, няма"

Ради се успокои веднага. Даже се усмихна.

Все по-често наблюдавам как двете започват да общуват по техен си начин.

И винаги има нежност - дори и да им се спи, и да са криви, и да ме скубят, и да се опитват да ме хапят, и да ме ритат... помежду си са внимателни и взаимно се успокояват.

Колкото и да ми се спеше снощи,

и колкото и да ми се спи и сега

(защото с Мая си легнахме към 2 и 30, а в 7 вече нямах търпение да стана да връзваме мартеници),

знам, че ще ми се спи и утре,

но няма никакво значение -

решението да "подарим" на Мая една мъничка усмихната Ради се нарежда в "топ 3" на най-отличните ни хрумвания.

***
Посрещнахме баба Марта. Тази година, също както и миналата, беше още по-специален ден.

Този път Ради беше тази, която се запозна за първи път с идеята за "баба, която не е твоята баба, но всъщност... пак ти е баба, ама друга баба".

С Мая започнахме подготовката от предния ден и направихме "мартенско венче" за входната врата. Нейната роля, естествено, беше да сготви в тенджерката си всички остатъци от бялата и червена хартия, от която изрязвахме форми и ги украсявахме с прежда. Да... сготви и бяло-червени спагети от преждата. Тзи сутрин го закачихме.

А Ради премина през куп вълнения:

запозна се с мартениците отблизо

запозна се с миналогодишния мартенски човек с големия нос, който Мая обожаваше

запозна се с балона-Маша.

След толкова вълнения - накрая заспа (за 10 минути).

Междувременно, от сутринта Мая започна да слага мартеници на любимите играчки.

Цял ден мартеници имаше навсякъде и за всеки.

Но, в крайна сметка, празник или не, и този ден завърши с

"Штола! Штола! Ам! Ам! Дай! Дай!"