"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Това може да се случи само в неделя

Тази неделя беше повече от специална.

Като за начало, събота вечерта Ради заспа към 23:30 в кошчето си. Докато чаках традиционното й събуждане след 5 минути и се подготвях за последващото й приспиване върху мен... съм заспала. Събудихме се заедно към 2 ч. Тя сигурно е огладняла, но на мен толкова ми се спеше, че я взех при мен, гушнах я, завих я с моята завивка и отново заспахме. Събудихме се чак след 6 ч.

Първата ни нощ без хранене.

Преобух я, хапна и отново заспахме.

Към 9 ч. ни събудиха Вили и Мая.

И, за да бъде още по-сладко, върнахме часовника с час назад и отново беше рано.

Но това не е всичко.

Отидохме при мама и татко за закуска.

Междувременно, Ради си спеше кротко, а Мая си играеше спокойно.

Толкова пълна идилия, че с Вили успяхме да отидем на фризьор.

Но дори и това не е всичко.

Щом се прибрахме, Ради хапна, а Мая заспа... което ни позволи спокойно да хапнем и ние с Вили.

Дори и това не е всичко.

Накрая даже успяхме да дремнем и 4-мата... по едно и също време.

Няма коментари: