"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 4 март 2015 г.

Път, Планина и оранжеви Пюрета

Най-после заминахме.
При това почти импулсивно.
Направихме си резервация в събота вечерта и неделя заминахме.

Мая заспа в колата почти веднага, щом излязохме от Варна.
Към Търговище вече беше бодра.
Накичена за първи път с мартеници, си намери занимание в колата... за няколко минути, колкото да им види сметката. После се насочи към мартениците на мама... колкото да им види сметката и на тях.
Към Омуртаг вече й писна да е в нейната си седалка. После й писна да е в мама. После й писна от всичко.


Малко пеене, малко рев, малко писъци, много мятане.
Игра със седалките.
Игра с шумящо пакетче солети.
Успокоително хранене в колата.
Заспа.
Точно преди да спрем пред хотела в Габрово.

Събуди се като слязохме от колата.
На рецепцията...
явно беше толкова очарователна с червените си бузки и рошава коса...
че ни предложиха да сменим резервираната двойна стая с апартамент...
за същата цена...
за да ни е по-удобно.
Съгласихме се.
Заради бебето... нали.

Оставихме набързо багажите.
Бърза смяна на памперса.
И на разходка.
В Етъра.

9 месеца почти не я возихме в количка
и точно сега решихме да го направим.
Грешка.
С цялата тази автентична настилка от камъни и камъчета на горката Мая й се раздрънка главата.
И познатата схема - татко носи бебето, а мама бута количката.

Дали защото се разхождахме в късния следобед...
дали защото слънцето го нямаше никакво и стана хладно...
но в един момент се усети как сякаш всички разхождащи се
огладняхме.
Насочихме се към фурната.
Тц.
Всичко свършило.
Останал само домашен айрян.

През главите ни мина една порочна мисъл за солетите на Мая в чантата ми...
Отмина с първия аромат на скара от далечината.
Седнахме.
Вили отиде да купува храна.
Аз сложих Мая обратно в количката.
Рев веднага, като по команда.
Щом обаче й споменах "манджа", спря и ме загледа с интерес.
Щом извадих бурканчето с някакво гадно оранжево купено пюре от зеленчуци,
буквално извика от радост.
Изяде го почти цялото.
Като изключим лъжицата, която се озова върху космонавта.
Накрая вече заспиваше, но не спираше да си търси манджата.


На път към колата вече беше дълбоко заспала.
Събуди се някъде из Габрово, докато се разхождахме.
Обратно към хотела.

Мая бодра играе на дивана в хола на апартамента.
Ние дремем и се чудим колко ли е часът.
Още няма 8.
Ужас.


Час по-късно сме се отказали да се борим с Мая и чорапите й.
Седи си боса.
В стаята е топло.
Още час по-късно Мая вече спи.
Вили пие бира, а аз ям краставица.
На това му се вика почивка.

Будим се сравнително рано и сме бодри... въпреки нощното ставане.
Друго си е планинският въздух.
В кухнята на апартамента правим попара на Мая.
Грабваме се тримата, заедно с паницата й, и слизаме за семейна закуска.

Оправяме се набързо и се изнасяме.
Заминаваме към Трявна.
Пристигаме, а Мая спи в колата.
Пак не я оставяме.
В количката продължава да дреме.
Най-после грее хубаво топло слънце.

Заминаваме в късния следобед.
Мая вече прилично изтощена проспива почти целия път.

3 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Хахахах забавно!
"Заради бебето... нали" ;) :D

Нормално като типичен представител на зодията си е да й писва всичко по-бързо от на другите :)))) Но погледнато от хубавата страна е, че по този начин ще обогати и себе си да откривате нови и интересни неща за да занимавате и забавлявате всичките и АЗ :)))))):*

Violka-Antevasin каза...

* т.е и вие ще обогатите себе си . - спи ми се още и малко неподредени са ми мислите но напират да излязат : D

Plamena Markova-Koleva каза...

Ех, тея близнаци... никога не е скучно покрай вас :)))