В матрицата

Тази сутрин, докато (леко) притичвах на път за работа в опит да не закъснея, минах през любимата си градинка. По правило, когато се прибирам към 17 часа, тогава е пълно с дребен бебешки народ и придружители. Сутрин обаче е празно и, ако човек има време, може дори да се вреди до люлка.

Та тази сутрин си минавах от там и погледнах към единия край на градинката, където оградиха част от пространството и стана зона, запазена за кучешки народ и придружители. Там на пейка стоеше един човек, на видима възраст някъде около моята, който си пийваше бира, хвърляше една топка и гледаше как кучето я гони, лапва и му я носи. Идилия.

Миналата година, някъде по това време, се радвах, че имам работата-мечта, която ми позволяваше да спя до колкото часа си искам, да тичам в Морската, да си взема куче, да си го разхождам с лимонада под мишница по всяко време (не, че го направих де), да ям по график тъкмо приготвени кулинарни изкушения, да пиша за неща, които са ми интересни и т.н. Малкият недостатък - бях си бедно църковно мишле, с по-минимално и от минималното заплащане :D

Станах на 25 и влязох в матрицата. Вече всичко е стриктно по график. Общо взето, си спазвам дългогодишния план.

(при заснемането на този кадър не пострада нито един модел по бански)