Крилце или кълка? или за погрешните съвети

В една от най-любимите ми комедии Луи дьо Финес е кулинарен критик. Опитвайки се да унищожи усета му към истински вкусните ястия, приготвени с натурални френски продукти, собственикът на отблъскващо ресторантче насила започва да го тъпче с полуфабрикати и... зеленчуци с вкус на пластмаса :) След това се оказва, че известният кулинарен критик е изгубил изцяло вкусовите си рецептори. Много свежа и актуална филмова класика.

Хрумна ми, след като се усетих, че вече съм изчерпала всички литературни клишета по случай 24 май. И така, както обичам да пиша, вече не ми се гледа нито лист хартия, нито тефтер, нито Word :)

И за не-знам-си-кой-път се убеждавам, че няма по-грешен съвет от този "да работиш това, което обичаш да правиш". Започнат ли да ти плащат, вече ти не си този, който диктува правилата. Което пък лишава всичко от безгрижната му нотка и забавното усещане за свобода отива на кино.

P.S. Всъщност докато съм на вълна "забавни неща"... много е забавно да погледнеш отстрани на ежедневието си, за да си дадеш сметка с какви глупости го пропиляваш. Ако не бях на "вие" с пчелите и осите, щях да започна да си събирам заплатите в буркан с надпис "къща на село".