Всъщност за закуска предпочитам сиренка. Аз не съм сладко момиче. Винаги клоня към соленото.
Но днес закусвах кифла. И ми се услади. Услади ми се, докато си спомнях как вчера бях на фризьор и получавах съвети за масажите и масажистите (напълно непозната област). Услади ми се, докато си мислех как час по-късно ще обикалям магазините, за да си търся дрехи... ей така, без нужда, просто за кеф. Услади ми се, докато се чудех защо пък да не си купя нова чанта... ей така, без нужда, просто за кеф. Та сега се замислям - дали кифлата за закуска не е докопала ДНК-то ми?
Окуражава ме фактът, че вчера закусвах сиренка. Тя ми се услади малко повече. Подсети ме, че с една публикация от блога на Вио - цък, научих 2 неща. Първо колко е интересно да четеш препоръчани книги. И второ как се пазаруват онлайн книги втора употреба. Соленото в мен енергично ви окуражава да прочетете "Сълзите на моята душа" на Ким Хюн Хий, която ще ви разкаже за фрапиращата разлика в живота в Северна и Южна Корея през погледа на млада шпионка. Сладкото настоява да ви се похваля, че празнувах повече св. Валентин, отколкото Трифон Зарезан.
Общо взето, кифлата и сиренката продължават да се борят за надмощие. Горкото ми ДНК.
4 коментара:
При мен сиренката уби кифлата, още преди да е успяла да каже "мармалад". И за да отбележи триумфа си, отиде да прави солени палачинки.
Хехе Плами, винаги ми е готино, като чета твоите постове, все ги завърташ думите по един забавен начин, който всъщност дори казва повече от колкото си мисли човек (под секрет, аз съм ти фен! ;)) Иначе кифлата и сиренката трябва да са в баланс, да са ако не приятелки, то поне да не са врагове :) има си нужда и от двете в умерено контитентални количества ;)
Ооо, книжният пазар и аз го открих скоро и вече съм доволна собственичка на една хубава книга. :P А иначе, знаем си ние, че сме си сиренки, но кифленските настроения понякога са приятни. Особено когато в магазините има намаления... :P :X :D
Много ми е забавно какви сладко-солени блогърки сме се събрали :))
Публикуване на коментар