Преди няколко дни се преместих в съседната стая. Доди знае трудностите около едно местене, даже успях да му се оплача с мъките си в "наложителното изхвърляне" на част от вещите ми :) В новата стая все още нямам радио, а лаптопът ми май изживява последните си дни. Затова напоследък започнах да заспивам на единствената музикална телевизия, която хващам - VH1. Имам спомени, че едно време там пускаха малко по-добри песни. Вече не е така. Мисля, че започвам да развивам някакви тикове само като чуя Black Eyed Peas, фойерверките на Katy Perry и, о боже, най-кошмарната песен - Happiness на Alexis Jordan.
И най-накрая: Изводът
Никога не ми е пукало за техниката на музикантите. Никога не съм била и съвсем наясно кой кога е пял или свирил фалшиво. Ненавиждам извънземните компютърни ефекти в музиката. Това, което винаги съм търсила, са емоциите. И душата, която се усеща от един творец, не просто режисиран изпълнител.
Все повече ми липсват емоциите. Не само в музиката.
Поздрав с човека, за когото мисля днес - Bob Dylan
1 коментар:
Голяма мъка бе изхвърлянето на багажа... :D
По-важното, че си успяда, а имаш дори и телевизия! Аз преди няколко седмици се радвах 10-на дни на радио енерджи слушано на телефона ;)
И музикално-моционална седмица ти пожелавам ;)
Публикуване на коментар