"Баща и 3/4" е...

... една много забавна книжка, която последно взех от библиотеката. Романът на английския журналист Дейв Хил е нещо като мъжки "чиклит" или както там са го определили скучаещите с титла. Нещо като "Дневникът на Бриджит Джоунс", но с малката уговорка, че разсмива Джоузеф Стоун - току що зарязан от съпругата си художник-домакин, който остава сам с трите си малки деца.

Изобщо да не ви пука, че не е Достоевски или Пруст. Твърде е студено и мрачно навън, за да снобеем.

Тези дни, може би от скука, започнах да се чудя ако реша да пиша книга, каква да бъде. Дали нещо леко, забавно и абсолютно трогателно като "Баща и 3/4", дали нещо със замах а ла "Ана Каренина" (колко му е), или нещо романтично-ужасяващо в стила на Стивън Кинг, а може и нещо брилянтно криминално по стъпките на Агата Кристи. Общо взето, такива тревожни въпросителни се въртят през Февруари.


"И какво, Джоузеф Стоун? Сватбеният марш ще зазвучи в твоя чест. Винаги съм смятала, че не си падаш по сватби.

Аз също, представа си нямам защо. Мисля, че Карло имаше право, когато оприличи брачната институция на жилетка с цип: понякога е допотопна отживелица, каквато би облякъл само дядо ти, но друг път се издига на гребена на модната вълна."

Винаги съм харесвала жилетките с цип - топли и практични.