"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 19 януари 2011 г.

Просветна ми!

Аз съм от онези досадни хора, които щом гледат филм и попаднат на артист, който им е бегло познат, не могат да си намерят място, докато не открият кой е и къде са го виждали. И наистина имам това предвид - каквото и да се случва около мен, аз ще мисля само за това кой беше този човек. В зората на любознателния си живот се ровех из 6-те тома на домашната ни енциклопедия, където по принцип има какво ли не, но рядко това, което ми трябва, затова прибягвах до купищата стари вестници и списания. За щастие по някое време открих интернет, после гугъл, а след това и imdb.com и си спестих доста мъки.

Принципът е аналогичен и щом чуя позната песен по радиото. След три дена човъркане на мозъка (и чак днес човъркане на гугъл и ютуб) открих групата, която преди около 13 години бях убедена, че никога няма да забравя. No Mercy са останали в пред-тийн спомените ми като "най-танцувалната" момчешка банда. Техният голям хит тогава (цък) беше голям хит и на едно училищно тържество, когато незнайно защо повечето момичета от випуска бяхме решили да се излагаме като танцуваме... Нашата групичка подскачахме на един друг хит (цък) и може би затова все още мога да слушам No Mercy, но пък не понасям Spice Girls :)

Както и да е, ето я и мозъкочовъркащата песен от радиото.

Няма коментари: